Сравнителен анализ между концепцията/методите на Керъл Изард и Робърт Плучик за емоциите

Сравнителен анализ между концепцията/методите на Керъл Изард и Робърт Плучик за емоциите

Съдържание

Увод 1

І. Емоциите 1

ІІ. Концепцията на Керъл Изард 2

ІІІ. Концепцията на Робърт Плучик 6

ІV. Сравнителен анализ между концепцията на Керъл Изард и Робърт Плучик 10

Заключение 13

Използвани източници 14

Увод

Психологията, подобно на естествените науки, е строга наука. Тя е сбор от психологически науки, всяка със свой предмет и специфични методи – трудова, спортна, педагогическа, организационна, приложна и др. Психологията е пъстра мозайка то концепции и практики, центрирани върху проблемни области. Тези области са свързани с наличието и ефектите на скрит свят на преживявания. В това, което определяме като наука, следва да има натрупване на резултати от изследователска работа. Следва да се приписва на най-прецизните и придобили авторитет познавателни дейности на човечеството. Тези дейности са с единен обяснителен характер – общоприета теория и емпирична методология за проверка на идеите.

Предметът на психологията е проблемно поле, очертаващо се във взаимоотношенията между психичните феномени, субективността, образът на света и психичните функции – елементарни и висши¹. В по-конкретни термини предметът на психологията е съставен от стилове на мислене,проблеми, факти, концепции, теории и методики за тяхното изследване.

Специалистите в областта на психологията на емоциите отбелязват, че съвременната наука като цяло е в дълг към афективната сфера, а съществуващите знания за нейните феномени съставят по-скоро интерпретационни модели, отколкото теории. През ХХ век основният интерес на изследователите е насочен към развитието на теориите за личността, а от средата на века – към когнитивната сфера. Едва през последните десетилетия значението на емоциите привлича отново вниманието и започват изследвания, предимно в областта на физиологията на емоционалната реакция и нейната експресия.

І. Емоциите

Емоция (на латински: emoveo - „вълнувам се“) е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства.

Емоциите са преживявания, възникващи на основата на удовлетворяването или неудовлетворяването на потребностите на човека като соматика (като организъм).

Емоцията е соматично и психично състояние, което възниква внезапно, всл. на неочаквано събитие, имащо голямо значение за индивида.

Думата e-motion означава привеждане в действие.

Всички емоции са призиви за действие. Човек не може да изпитва емоции без причина. За да се разпознае и определи обаче дадената емоция е необходима емоционална интелигентност (умение да се разпознават причините за емоциите).

Емоциите разкриват най-нежните движения на нашия вътрешен свят. Емоциите зависят от съзнателното и несъзнателното оценяване на събитията от АЗ-а като релевантни по неговите цели. Емоциите могат да се превърнат в мотиви на постъпките, насочени към изграждането на отношенията между АЗ-а и другия, както и за самоосъществяването на Аз-а. Емоциите са свързани с действията, определят избора на действията, готовността на АЗ-а да се въвлече. В съзнанието на АЗ-а емоциите се разкриват като форми на смисъла. Емоциите задават разбирания за реалността.

Емоциите могат да придобиват различни форми, да се проявяват като състояния, засягащи тялото, действията, мислите. Емоциите се предизвикват от различни събития, възникването им може да се представи като процес преминаващ през различни стадии: оценка на ситуацията; готовност за действие; физиологична промяна; експреси; действие.

Емоциите притежават когнитивни, поведенчески и телесни проявления. Разкриват вътрешния свят на човека и заедно с това притежават ценност в самите себе си. Форми на емоциите могат да протичат във формата на афекти, емоции, чувства,страсти, настроения, стрес.

Емоционалните явления са многообразни.

ІІ. Концепцията на Керъл Изард

Керъл Изард разделя емоциите на основни и на емоции, които се пораждат от основните емоции. Според американския психолог Керъл Изард съществуват няколко основни, базови емоции, а всички останали са производни от тях. Към основните емоции Керъл Изард (1980) отнася: интерес-вълнение, учудване, радост, мъка-страдание, гняв, отвращение, презрение, страх, срам, вина. Емоционалните преживявания протичат под формата на афекти, емоции, чувства, страсти, настроения, стрес.

Фиг. 1. Диаграма на основните емоции²

Интересът е основна емоция, която се проявява още от раждането. Интересът изразява усилието да се съхрани деятелното отношение към света. Това, което предизвиква интереса, е новостта и сложността на събитията и е свързано с един по-широк клас от потребности: изследователски потребности, потребност от избягване на скуката, потребност от снемане на неопределеността, потребност от действие, жаждата за откритие и разбиране на света³.

Детето се ражда с предразположение да изпитва радост и това е свързано с определени социално значими действия, с творчеството, с близостта и присъствието на другите, а не със задоволяване на физиологичните потребности или достигането до сетивни удоволствия⁴.

Радостта не може да се постигне непосредствено, чрез пряко усилие. Тя е винаги продукт на нещо друго. Радостта придобива адаптивно значение в живота на детето ⁵.

Страхът е една от най-рано преживяваните емоции. Появата на страха изразява промяната в интенциите на съзнанието, като причините за страха са различни. Страхът зависи от цялостната ситуация, от индивидуалните различия, темперамент, емоции, влечения, предразположения, когнитивно развитие. Силен причинител на страха е болката. Появилият се страх може да усили болката, но може да насочи поведението към нейното избягване ⁶.

Тревожността е свързана с една онтологична несигурност, с противоречието между сигурността и несигурността, между любовта, близостта и раздялата.

Страданието може да се появи от самия спомен за страданието или от антиципирането на страданието, от това, което би могло да настъпи. Първата причина за страданието се открива в самия акт на раждането, на физическото отделяне на детето от неговата майка⁷. Отчуждението в различните форми, което продължава през целия живот, също може да причини страдание. Преживяването на неудачите в различните връзки и дейности, независимо дали са реални или въображаеми, също може да доведе до страдание. Страданието просто е неотделима част от живота.

Връзката между страданието, страха и гнева може да се покаже чрез един пример, описан от К. Изард (1980): „Дете е оставено само в автомобила, докато неговият баща пазарува. Мястото е непознато и започва да се стъмва. Детето е само и започва да плаче. Чувството на захвърленост в това непознато място и настъпващата тъмнина ще породят страх. Този страх ще усили плача и страданието, което трудно ще премине. Ако детето се разсърди на своя баща за неговото дълго отсъствие, то преживеният гняв ще отслаби както страха, така и страданието“⁸.

Изследванията на Керъл Изард се отнасят в една област на познанието, която е твърде малко позната за широкия кръг читатели – кинесика⁹. Като наука кинесиката изследва външните индикатори на вътрешните преживявания – изражение, поглед, жест, поза. Американският психолог Керъл Изард установява, че съществуват повече от 20 000 различни движения само на лицето, докато чрез думите можем да изразим само няколко изражения като любопитство, радост, учудване, мъка, гняв, отвращение, презрение¹⁰.

К. Изард (1980) описва някои ситуации, които пораждат депресия при (по-големите деца):

• неуспехите в училище и стремежът към високи бележки;

• проблемите, свързани с отношенията с другия пол;

• самотата, раздялата с любимия човек, усещането на захвърленост;

• неуспехите, свързани с дейности извън учението;

• смъртта или заболяването на близък човек;

• трудностите във взаимоотношенията с родителите

Появата на вината е свързана с:

• формирането на ценностното съзнание, приемането на определени ценности;

• развитието на чувство за морално задължение и вярност към избраните ценности;

• развитието на самоконтрол върху постъпките при откриването на несъответствията между реалното поведение и приетите ценности, на които то би трябвало да се подчини¹¹.

Причината за срамежливостта се търси в наследствеността, в неовладяността на ефективни способи за общуване или в конфликтите на съзнанието и подсъзнанието, или просто защото другите ни приемат като срамежливи. Срамежливостта е тясно свързана с:

• появата на чувствителност към оценката на другите;

• различаването на реален и идеален Аз;

• осъзнаването на собствения Аз;

• откритието на неуместни саморазкрития¹².

Изразена в някои по-слаби форми, срамежливостта може да има и положително значение. Тя може да насочи съзнанието към определени страни на личността и да ги направи обект на оценка и усъвършенстване, да усили проницателността на Аза към себе си, да създаде една по-голяма чувствителност към оценките на другите, особено към „значимите други", да усили самокритичността.

Карол Изард /1997/ установява, че децата, които по-добре и точно осъзнават емоциите в предучилищна възраст, демонстрират по-висока социална компетентност и по-малко поведенчески нарушения в 1 клас¹³.

ІІІ. Концепцията на Робърт Плучик

Робърт Плучик¹⁴ е един от най-известните американски изследователи на емоциите и на кръговите (циркумплексни) модели в психологията¹⁵. Той разработва психоеволюционна теория за емоциите. Психоеволюционната теория за емоциите допуска, че емоциите, поради тяхната фундаментална адаптивна роля при всички организми, са предшествениците на начините, по които емоциите биват изразени в поредни, но свързани сфери на личността. С този смисъл личностните черти са производни на по-фундаментални емоционални състояния. Когато емоцията се проявява като непроменлива или повтаряща се форма от един индивид за продължителен период от време, биха могли да бъдат възприемани като постоянни (диспозиционни) характеристики на индивида.

Съвременният изследовател Робърт Плутчик също разглежда емоциите като средство за адаптация, което има важно значение за оцеляването на всички еволюционни нива. Той определя емоцията като комплексна соматична реакция, неразделно свързана с адаптивен биологичен процес, общ за всички живи организми. Емоциите варират във формите на експресия при различните видове, но при всички играят ключова роля в оцеляването. Въпреки различните форми на експресия съществуват общи елементи (модели), които се наричат първични емоции (basic emotions). Според него първичните емоции са ограничени във времето и се инициират от външен стимул. На всяка емоция съответства определен физиологичен и експресивно-поведенчески комплекс.

В теорията на Плутчик първичните емоции отговарят на следните условия¹⁶:

1. Имат връзка с основните адаптивни процеси.

2. Съществуват под някаква форма във всички еволюционни нива.

3. Не са реализация на дейността на отделни части от нервната система или тялото.

4. По дефиниция не зависят от самонаблюденията.

5. Дефинират се чрез поведенчески термини (стимул – реакция).

Списък на основните видове адаптивно поведение и съответните първични емоции:

Таблица 1. Основни видове адаптивно поведение и съответни първични емоции по Плутчик¹⁷

Робърт Плучик посочва, че базисните емоции са свързани не само със специфични преживявания и лицеви изрази. Всяка такава емоция се предизвиква от специфични стимули или събития, активира характерни мисли, подбужда към определено поведение и насочва към постигане на специфичен ефект. Тази връзка може да се представи в следната верига: стимулно събитие - извлечени мисли - преживявано чувство - поведение - ефект. Например това може да бъде следният цикъл: поява на заплаха - има опасност - страх, ужас - бягство - защита. Трябва да се обърне внимание на готовите поведенчески програми, характерни за всяка базисна емоция, тъй като ако тя е достатъчно силна не може да се упражнява контрол над тези програми и се стига до опасни последици¹⁸.

Когато мислим за нашите емоции, ние сме склонни да мислим за тях единствено като състояния на чувство. Например, ние сме склонни да опишем щастието като състоянието на чувство на радост или удоволствие. Според покойния психолог Робърт Plutchik емоциите са много по-сложни, отколкото повечето хора осъзнават¹⁹.

Емоциите имат дълга еволюционна история. Нашите емоции са не само адаптивни, но те са еволюирали в течение на времето, за да увеличим нашата репродуктивна способност. Eмоцията играе важна роля в емитиране на оцеляването. Eмоцията също включва познавателните способности и поведение. Например, нека кажем, че сте били нападнат от змия (застрашаващо събитие). Може би се заключи, че сте били в опасност (познавателните способности), които ще ви накара да се чувствате страх (емоция). Вашият страх активира реакцията на бой или бягство. В резултат на това вие бавно се отдръпвате от змията в опит да избягате (насочено поведение).

Robert Plutchik е разработил десет постулати на които се основава неговата еволюционна теория на емоциите:

• Животни и хора: Животни и хора едновременно получават едни и същи основни емоции по сходен начин.

• Еволюционна история: Емоциите се появили в резултат на еволюцията. Емоциите са присъствали при животни, дори преди маймуните да са еволюирали.

• Въпрос на оцеляване: Емоциите са еволюирали в течение на времето, за да се увеличат шансовете за оцеляване в околната среда. Например, доверителни резултати в сътрудничество и споделяне между хората.

• Прототипи на моделите: Въпреки че има няколко типа емоции, които се намират в различни видове, има прототипи на моделите, или общи елементи, които могат да бъдат определени.

• Основни емоции: относително малък брой на прототип, съществуват първични или основни емоции и могат да бъдат идентифицирани.

• Комбинации: Всички други емоции възникват в резултат на смеси или комбинации от основните емоциите. Например, любовта е комбинация от радост (първична емоция) и доверие (първична емоция).

• Хипотетични конструкции: Приема се, че първичните емоции са хипотетични конструкти или идеализирани държави, които се описват по отношение на техните специфични свойства и характеристики. Тези описания може да се заключат само въз основа на няколко вида доказателства.

• Противоположностите: Основната емоциите са категоризирани в двойки противоположности.

• Сходство: Всички емоции имат различни степени на сходство една на друга.

• Интензивност: Всяка емоция, може да варира в своята степен на интензивност.

Комбинациите от първични емоции образуват първични, вторични и третични диади. Например гнeвът, смесен с радост, поражда гордост; радостта и изненадата са конструкти на възхищението; тъгата и гневът – на завистта²⁰.

На тази основа Плутчик изгражда триизмерен модел на емоциите, който е опит да бъдат обхванати многобройните и разнообразни емоционални преживявания на човека.

Структурният модел на емоциите е и основа на структуриране на теоретичен модел за психични защити²¹.

Защитните механизми са четири основни групи:

• защити, с липсващо преработване на съдържанието: отричане, стеснение, потискане;

• защити, с изкривено съдържание на мислите, чувствата и поведението: рационализация, проекция, проективна идентификация, изтласване, изместване, формиране на реакция;

• защити, с разреждане на отрицателно емоционално напрежение: действие покрай, соматизация, сублимация;

• защити от минипулативен тип: регресия, фантазиране, бягство в болестта или формиране на симптом.

ІV. Сравнителен анализ между концепцията на Керъл Изард и Робърт Плучик

Изследователите на емоциите са установили, че въпреки цялото многообразие на емоционалния живот на хората съществуват няколко основни, или базисни емоции, които са общи при човека и висшите бозайници. Всяка от тях има вродена специфична нервна основа, определен лицев израз и особено субективно преживяване. Лицевият израз на базисните емоции е еднакъв при представителите на много различни култури.

Известният учен изследовател, преподавател и психолог, признат за един от най-видните специалисти по човешките емоции²², Керъл Изард, споделя, че емоциите са винаги в нас²³. Според Керъл Изард (1980) емоциите са дадени на детето още от раждането. Според Робърт Плучик емоциите се появили в резултат на еволюцията. Емоциите са присъствали при животни, дори преди маймуните да са еволюирали. Животни и хора едновременно получават едни и същи основни емоции по сходен начин.

Робърт Плучик предлага триизмерен модел, който описва отношенията между емоциите. Този модел е подобен на цветовото колело. Вертикалното измерение представлява интензивност, а кръгът представлява степента на сходство между емоциите. Според него има осем първични (основни) емоции, подредени като четири двойки противоположности. Керъл Изард разделя емоциите на основни (базисни) и такива, които се пораждат от основните. Керъл Изард твърди, че съществуват мета-емоции, които са всъщност емоции за емоциите. Според Робърт Плучик всички други (небазисни) емоции възникват в резултат на смеси или комбинации от основните емоциите.

Базисните емоции са:

• Интерес - увлечение. Под влияние на тази емоция се повишават вниманието, любознателността и увлечеността от обекта на интереса.

• Радост. Характеризира се с чувство на увереност, на собствена значимост и на това, че обичаме.

• Удивление. За разлика от другите емоции то е винаги моментно състояние, което освобождава от предните емоции и насочва всички познавателни процеси към обекта, който го е предизвикал.

• Мъка - страдание. Придружава се с чувство на самота, изоставеност жалост към себе си.

• Гняв. В процеса на еволюцията тази емоция е имала важно значение, но при съвременните хора се налага тя да бъде сдържана.

• Отвращение. Отвращението е свързано с желание да се избавим от някого или от нещо, което е непълноценно.

• Презрение. Появява се често в комбинация с гняв или отвращение. Тези три емоции образуват т. нар. враждебна триада. Една от опасностите на презрението е, че то е студена емоция, която предизвиква деперсонализация на индивида или групата, към които се отнася и може да мотивира например хладнокръвно убийство.

• Страх. Страхът обикновено мобилизира индивида, но когато прерастне в ужас може да блокира поведението и да остави трайни изменения в личността.

• Срам. Придружава се с желание да се скрием или да изчезнем.

• Вина. Може да се прояви в комбинация със срам, но обикновено възниква при нарушаване на морални или други норми.

Робърт Плучик предлага се тези основни емоции като биологично примитивни, които са се развили, за да се увеличат на репродуктивните способности на животното. Робърт Плучик твърди, че тези (базисните – б.а.) емоции имат предимство, като демонстрира, че при всеки човек стимулът му за поведение е с висока стойност за оцеляване, като например, страхът вдъхновява за отговор: бий се или бягай .

Според Робърт Плучик всяка първична емоция има полярна противоположност. Също така съществуват комбинации от емоции, които са разположени една до друга върху колелото на емоциите:

Фиг. 2. Колело на емоциите²⁴

Изследванията на Керъл Изард са в областта на кинесиката, докато Робърт Плучик посочва, че базисните емоции са свързани не само със специфични преживявания и лицеви изрази. Всяка такава емоция се предизвиква от специфични стимули или събития, активира характерни мисли, подбужда към определено поведение и насочва към постигане на специфичен ефект, като представя тази връзка с веригата: стимулно събитие - извлечени мисли - преживявано чувство - поведение - ефект²⁵.

Нещо повече – Робърт Плучик предлага предложи осем защитни механизми като прояви на осемте основни емоции.

Изард разглежда емоциите не само като основна мотивационна система на организма, но и като фундаментални личностни процеси, които придават смисъл и значение на човешкото съществуване²⁶. В книгата на Карол Изард²⁷ са представени разбиранията на автора за същността на афектите и теорията му за диференциалните емоции. Робърт Плутчик разглежда биологичната база на емоциите и формулира основните емоции в книгата си²⁸. Карол Изард отрежда място на мотивацията в афективната сфера, като приема, че основната мотивационна енергия, осигуряваща насока на човешкото поведение, се дължи на емоциите²⁹.

Заключение

Емоциите съпътстват човека през целият му живот, в мигове на възход и падение (Изард). Емоциите са цялостни интензивни реакции на човешката личност на значими за нея явления и събития. Те се преживяват като приятни или неприятни събития в зависимост от личния смисъл, който човек приписва на тези явления. Емоциите изпълняват оценъчни и подбудителни функции. Те изразяват отношението на човек към света и другите. Емоциите придават насоченост на поведението и са основен фактор при търсенето на смисъл на живота. Емоциите са адаптивни и в действителност те имат сложна и дълга история на своята еволюция (Плучик). Въпреки че ние мислим за емоции като усещания, според Плучик състоянието на усещане е част от процес, осъществен на база когнитивните и поведенчески реакции и съдържа няколко вериги за обратна връзка – защитни механизми.

Индивидуалните различия в преживяването на емоции са очевидни. Прекомерната емоционална реактивност, както и липсата на емоционална реактивност могат да бъде симптом за непълноценно функциониране на личността.

Използвани източници

Изард, Керъл. Психология на емоциите, 1991.

Изард, Керъл. Човешките емоции, 1978.

Йорданов, Николай. Психология на комуникацията/ И мълчанието говори…София, Военно издателство, 2006.

Карева, Румяна. Авиационна психология. Личност. София, Военна академия, 2012. http://rnda.armf.bg/wp-content/uploads/000s/Pub/Aviation%20Psychology%20121212ext.pdf.

Стаматов, Румен. Детска психология. Пловдив, Хермес, 2000.

Христова, Татяна. Емоциите в работата: зависими ли сме от тях? http://www.novavizia.com/emotsiite-v-rabotata-zavisimi-li-sme-ot/. (2. Януари 2015 г.).

Izard, C. E. (2009). Emotion theory and research: Highlights, unanswered questions, and emerging issues. Annual Review of Psychology, 60, 1-25.

Izard, C. E. , King, K. A., Trentacosta, C. J., Laurenceau, J. P., Morgan, J. K., Krauthamer-Ewing, E. S., et al. (2008). Accelerating the development of emotion competence in Head Start children. Development & Psychopathology, 20, 369-397.

Plutchik, R., Kellerman, H., Conte, H. R. (1979). A Structural Theory Of Ego Defenses And Emotions. In C. E. Izard (Ed.), Emotions In Personality And Psychopathology, New York: Plenum Press.

Plutchik, Robert (1980), Emotion: Theory, research, and experience: Vol. 1. Theories of emotion 1, New York: Academic.

P l u t c h i k, R. The Emotions. University press of America, Inc., 1991.

Plutchik, Robert (2002), Emotions and Life: Perspectives from Psychology, Biology, and Evolution, Washington, DC: American Psychological Association.

Plutchik, Robert; R. Conte., Hope (1997), Circumplex Models of Personality and Emotions, Washington, DC: American Psychological Association.

http://education-portal.com/academy/lesson/robert-plutchiks-wheel-of-emotions-lesson-quiz.html#lesson. (3. Януари 2015 г.).

http://www.americanscientist.org/authors/detail/robert-plutchik. (3. Януари 2015 г.).

http://rnda.armf.bg/wp-content/uploads/000s/Pub/Aviation%20Psychology%20121212ext.pdf. (3. Януари 2015 г.).

http://psihotestove.blog.bg/. (3. Януари 2015 г.).

http://www.psychologies.ru/tags/redaction/karol-izard/. (3. Януари 2015 г.).

http://web.archive.org/web/20010716082847/http://americanscientist.org/articles/01articles/Plutchik.html. (3. Януари 2015 г.).

http://www.psych.udel.edu/people/detail/carroll_e._izard/. (3. Януари 2015 г.).

1^ Понятието психична функция е познато още от времето на немския психо-физиолог Вилхелм Вундт, в своите анализи той разглежда психичната функция като основа на културното развитие на човека.

2^ Izard, C. E. (2009). Emotion theory and research: Highlights, unanswered questions, and emerging issues. Annual Review of Psychology, 60, 1-25.

3^ Вж. Изард, Керъл, 1980.

4^ Вж. Изард, Керъл, 1980.

5^ Вж. Пак там.

6^ Вж. Пак там.

7^ Вж. Изард, Керъл, 1980.

8^ Стаматов, Румен. Детска психология. Пловдив, Хермес, 2000, с. 126.

9^ Кинесиката се занимава с езика на тялото и ролята му в общуването между хората.

10^ Йорданов, Николай. Психология на комуникацията/ И мълчанието говори…София, Военно издателство, 2006.

11^ Вж. Изард, Керъл, 1980.

12^ Вж. Пак там.

13^http://www.psychologies.ru/tags/redaction/karol-izard/.

14^ Плутчик (Robert Plutchik, 1927 – 2006) е професор по медицина и доктор по психология, автор на

психоеволюционната теория за емоциите.

15^ http://www.americanscientist.org/authors/detail/robert-plutchik.

16^ 1 P l u t c h i k, R. The Emotions. University press of America, Inc., 1991. p. 56.

17^ http://rnda.armf.bg/wp-content/uploads/000s/Pub/Aviation%20Psychology%20121212ext.pdf.

18^ Примери са убийствата под влияние на силен гняв, масовата паника при преживяване на ужас, самоубийствата при дълбока скръб и депресия. Това, което в еволюционен план е имало адаптационна полезност в условията на обществото може да се прояви като опасен недостатък. Това е особено характерно за хора с неустойчива емоционална сфера и ниски способности за самоконтрол.

19^ http://education-portal.com/academy/lesson/robert-plutchiks-wheel-of-emotions-lesson-quiz.html#lesson.

20^ 2 P l u t c h i k, R. The Emotions … p. 117 – 118.

21^ Plutchik, R., Kellerman, H., & Conte, H. R., 1979.

22^ По Христова, Татяна. Емоциите в работата: зависими ли сме от тях? http://www.novavizia.com/emotsiite-v-rabotata-zavisimi-li-sme-ot/.

23^ Вж. Изард, Керъл. Човешките емоции, 1978.

24^ Plutchik, Robert (1980), Emotion: Theory, research, and experience: Vol. 1. Theories of emotion 1, New York: Academic.

25^ http://web.archive.org/web/20010716082847/http://americanscientist.org/articles/01articles/Plutchik.html.

26^И з а р д, К. Психология эмоций. Санкт-Петербург, Питер, 1999.

27^ И з а р д, К. Психология эмоций. Санкт-Петербург, Питер, 1999.

28^ Plutchik, Robert (1980), Emotion: Theory, research, and experience: Vol. 1. Theories of emotion 1, New York: Academic.

29^ И з а р д, К. Психология эмоций. Санкт-Петербург, Питер, 1999.

8