Развитието на детето представлява сложен и многостранен процес, който протича при непрекъснато взаимодействие между детската личност и околната среда. Психическото му съзряване се осъществява в процеса на активно усвояване на знания и умения, улесняващи адаптирането на децата към околната среда. Съществен принос в това отношение има подготвителната група на детската градина.
Предучилищната възраст е форма на взаимодействие между децата и възрастните, която започва от най-ранна детска възраст. Неговата цел е формиране на възгледи, убеждения, черти, качества и способности, норми и правила на поведение и взаимоотношения. Възпитанието предполага овладяване неопределени норми на поведение, осмисляне на човешки ценности, изграждане на определени личностни качества и адекватно участие в между човешкото общуване. Системното, целенасочено и адекватно възпитателно взаимодействие, оказва благоприятно положително влияние върху елементите на човешката психика, т.е върху неговото съзнание и поведение. В този смисъл ние търсим възпитателния ефект на педагогическия процес в детската градина, полагащи основите на ценностната ориентация на бъдещата личност.
Основанията ни за избор на темата са:
1.Световната известност на модела Гордън и всепризнатост на автора. Системата се разпространява в 40 страни по света и се приема и прилага с успех. Като признание за приносите си за доброто на човечеството, д-р Гордън е номиниран три пъти за удостояване с Нобелова награда (през 1997, 1998 и 1999).
2.Значимостта на системата Гордън за хуманизиране на социалните взаимоотношения, в това число и педагогическите. Цялата концепция се основава на твърдата увереност, че използването на принудителна сила води до разваляне на взаимоотношенията.
3.Ефективното приложение на системата в над 40 страни в продължение на половин век. Днес книгата на Гордън (ревизирана през 2000 г.) е публикувана на 33 езика и е продадена в над 5 милиона екземпляра. Над един милион души от 40 страни са участвали в курса. Гордън осъзнава, че методът му е приложим за всякакъв вид взаимоотношения, доказателство за което са книгите му: „Трениране на успешни учители” и Трениране на успешни родители”. Над 200 000 учители са преминали досега през учителската програма, а стотици лидери и мениджъри от американските и световните корпорации са изучавали лидерската програма.
4.Системата на Томас Гордън пряко кореспондира с целите и подходите на съвременното предучилищно образование, насочени към формиране на автономна личност.
5. Необходимостта от актуализиране на технологията на педагогическо взаимодействие за осъществяването на хуманно личностно-ориентирано образование.
Предвид горе посочените основания, ние си поставяме за цел да се проучат и анализират теоретичните основи на модела ”Гордън” за ефективно педагогическо общуване - Трениране на успешни учители /ТУУ/
За решаването на тази задача прилагаме метода „Контент-анализ” на текстове от книгата на Томас Гордън „Трениране на успешни учители”. Анализът е структуриран въз основа на следните смислови единици:
1.Стратегиен аспект: /Цели на модела/
В първи параграф на първа глава на книгата на Томас Гордан „Трениране на успешни учители”, озаглавена: „Взаимоотношенията учител-ученик” се откриват текстове, подсказващи целта на настоящия модел.
„Целта е да покаже как обучението може да е далече по-успешно от обичайното; как може да предаде повече знания и зрелост на обучаемите, като в същото време намали конфликтите и освободи повече учебно време за учителите”. От текста става ясно,че целта на модела от една страна е „предаване на повече знания и зрелост на обучаемите” и от друга намаляване на конфликтите, което гарантира и повече учебно време за учителите. Следователно целите, адресирани към двата субекта на педагогическо взаимодействие учител и ученици могат да се обединят в една: повишаване ефективността на обучението. Под ефективност на обучението авторът разбира „успешно”и „ползотворно обучение”, което „разширява мирогледа и обогатява репертоара от умения, събужда съответния ентусиазъм у обучаващите се”. От съдбовно значение е именно качеството на взаимодействие учител ученик”. На практика качеството на педагогическата интеракция е много по-важно от материала, който учителят преподава, как го преподава или кому го преподава. Предвид подбраните текстове може да се заключи,че водеща цел на модела Гордън е постигане качество на взаимодействието учител-ученик т.е. подобряване качеството на педагогическо общуване.
2.Технологични характеристики на модела
2.1. Една от основните характеристики на модела Гордън за ТУУ е т. нар. Поведенчески прозорец /Behavior Window/ и включените в него умения. Върху него се изгражда концептуалната рамка . Поведенческият прозорец съдържа всичко, което детето би могло да направи или каже-нищо не е изключено. Образно представен, това е един правоъгълник, наподобяващ истински прозорец, през който наблюдаваме детето –можем да видим всичко, което детето би могло да каже или направи, но само през този прозорец. Прозорецът е разделен на две части - едната част представлява приемливите му форми на поведение, а другата - неприемливите. Всеки педагог си има свое усещане за приемливо и неприемливо поведение. Приема се, че разделителната линия рядко минава точно по средата на приемливото и неприемливото поведение, защото приемането на чуждото поведение от страна на всеки отделен човек е нещо променливо.Това с пълна сила важи за учителите. Някои от тях могат да смятат голям брой детски поведения за неприемливи, докато други обратно - голям процент от поведенията им за приемливи.Тази разлика е важна. Както е видно структурирането на зоните в поведенческия прозорец е в зависимост от личността на педагога и по-конкретно от неговата положителна нагласа да приема детето такова, каквото е и да му оказва по-скоро доверие отколкото недоверие при справянето със съответната задача.
Следователно структурата на поведенческия прозорец е динамична и тя се променя съобразно конкретната ситуация и личността на педагога.
Поведенческият прозорец на д-р Гордън предлага ясна структура на учителите и възпитателите за това кога, как и кое умение да се използва за да се разрешават възникналите проблеми .
2.2.Водещ принцип
Kлючов момент в технологията е принципът: Собственост на проблема.
Тук проблемите се сортират въз основа на техния носител. Собственик на проблема може да бъде както педагога, така и детето.
Моделът на д-р Гордън дава отговор на много важни въпроси: как да разрешаваме конфликтите в семейството и в училище, как да говорим на децата и учениците си така, че те да ни слушат и да променят лошото поведение, как да им помогнем да бъдат отговорни и да развият самодисциплина.
Гордън прави разграничение в технологията на педагогическо взаимодействие в зависимост от това кой е „притежател на проблема” в ситуацията на конфликт. Тази стартираща крачка е определяща за техниката, която ще използва родителят и учителя впоследствие, за да разреши проблема.
Едно от практическите умения на модела Гордън за подобряване на комуникацията в семейството и училището например, е и „активното слушане” на чувствата на детето. Няколко думи, които показват, че сме разбрали чувствата му може да успокои дълбоко детето, защото му позволява да се усети уважавано, дори когато изпитва негативни емоции. Детето е наясно, че педагогът е признал и разбрал вътрешното му преживяване и следователно ще уважи правото му да го изпитва: „Сигурно си много тъжен!”, „На твое място аз също бих се ядосвал доста!” Понякога може да бъде голямо облекчение за детето, ако му се помогне да се идентифицира и разбере, че е възможно да изпитва едновременно две различни чувства в една и съща ситуация, например едновременно да обича и да ненавижда новопоявилото се бебе в семейството, без да изпитва чувство на вина от това.
Начинът, по който се говори с детето е също толкова важен, колкото и думите, които се използват. „Това звучи наистина страшно!”, „Насреща съм, ако имаш нужда да поговорим!” В обръщението към детето е нужно то да усеща съчувствие и приемане, така че детето да остава с впечатлението, че е прекрасна и способна личност.
2.3.Специфични методи
Активно слушане
Когато проблемът е на детето се прилага метода „активно слушане”. Той помага на педагога да долови чувствата на детето и да разбере същността на проблема, което в повечето случаи е причина за лошото поведение и нежеланието да участва в педагогическия процес. Активното слушане е метод, чийто използване кара детето да се чувства прието, чуто и разбрано. То е първа стъпка от ефективното общуване, което предполага умението на педагога да бъде добър слушател, да познава езика на тялото, да наблюдава лицеизраза на детето, за да открие скритото послание. Активното слушане е модел за добра комуникация. Да не забравяме, че слушането не е само събиране на информация и идеи, но и да се печели перспектива и разбиране. Това умение изисква повече практика. Целта на разговора не е само размяна на думи, но и разбиране на това, което казва отсрещната страна.”Успешното изслушване изисква много по-голяма степен на взаимодействие и много повече доказателства, че съветникът не само е чул говорещия, но го е и разбрал правилно”. Именно този процес на обратна връзка се нарича активно слушане.
За да е успешно активното изслушване, учителят трябва да разполага с определени възгледи, нагласи. Няма ли ги, ще създаде впечатлението, че е неискрен, покровителстващ или манипулативен, а дори и най-прецизното активно слушане ще се стори на ученика механично, неестествено и вдървено.
1.Учителят е длъжен да вярва дълбоко в способността на учениците да решават в крайна сметка сами собствените си проблеми.
2. Учителят трябва да може да приеме искрено изразените от учениците чувства,колкото и да се различават от онези, които според учителя би трябвало да имат.
3. Учителят трябва да е наясно, че чувствата често са мимолетни, че съществуват само за момента. Активното слушане помага на учениците да се прехвърлят от едно мимолетно чувство в друго.
4. Учителят трябва да иска да помогне на учениците с проблемите им и да им отдели време.
5.Учителят трябва да бъде със всеки ученик, който има неприятности , и въпреки това да запазва самостоятелния си идентитет, да не се потапя в чувствата на ученика до там, че тази отделност да се загуби. Тоест учителят трябва да изживява чувствата така, сякаш са негови собствени но да не им позволява да станат негови собствени.
6. Учителят трябва да трябва да е наясно, че учениците рядко са в състояние още в самото начало да споделят истинския проблем.
7. Учителят е длъжен да зачита частния и поверителен характер на онова,което ученикът му е разкрил за себе си и за своя живот.
Активното слушане представлява конкретен метод за приложението на комплект от нагласи спрямо учениците, проблемите им, а така също и спрямо ролята на учителя като оказващ помощ човек.
Може да се обобщи, че активното слушане позволява на детето да поема повече отговорности за решаването на проблема, отключвайки творческия му потенциал. Този метод учи децата на автономност, което качество е в съответствие със социалните детерминанти на времето, в което живеем.
АЗ-послание
Когато проблемът принадлежи на педагога той се нуждае от различно умение, наречено „АЗ-послание”. Това е инструмент, който педагозите използват за да се справят със ситуациите в които поведението на децата им пречи да посрещнат своите нужди, да се чувстват удовлетворени и да осигурят оптимална среда на обучение . Поради факта, че е необвиняващо и некритикуващо поведението на детето, е по-вероятно то да не се съпротивлява и педагога да бъде чут. Изпратено по добър начин Аз-посланието усилва вероятността детето да приложи поведение на кооперация с преподавателя, както и би съхранило самооценката му стабилна. А най-важното е, че децата получават ценен урок по самодисциплина. Те променят поведението си не защото се страхуват от педагозите си или за да получат награда или поощрение от тях, а защото ги е грижа и зачитат техните нужди. По този начин децата се обучават в емпатия и съпричастност, а тези качества са в основата на емоционалната интелигентност, зрелостта и самодисциплината.
„Аз–посланията може да се нарекат и „послания относно отговорността” най-вече по две причини: изпращащият Аз-послание учител поема отговорността за вътрешното си състояние (да се вслушва в себе си), но и за това да бъде достатъчно отворен, че да сподели себеоценката си с даден ученик;на второ място, Аз-посланията оставя у ученика отговорността за собственото му поведение”.
„Аз –посланията отговарят на три важни критерия за ефективно конфронтиране: 1-съдържат голяма вероятност да насърчат готовност за промяна; 2-носят минимална отрицателна оценка за ученика; 3-не вредят на взаимоотношението”.
Изпращането на Аз-послания може да съдържа и рискове:
Аз –посланията са изказвания относно собственото ни аз и разкриват нашите вътрешни чувства и потребности-информация, която поначало не е известна на околните.И съответния риск е, че околните ще те опознаят по-отблизо, такъв какъвто наистина си.А отхвърлянето ти от страна на околните след подобно себеразкриване може да е още по-болезнено, понеже ще е отхвърляне на истинското ти аз, а не на някаква възприета от теб роля.
Уменията Активно слушане и Аз-послание работят заедно в екип. След като педагозите и децата са изградили отворена двупосочна комуникация използвайки двете умения, конфликтите които възникват могат да бъдат разрешавани посредством умението Метод III или Беззагубния метод.
Беззагубният метод за разрешаване на конфликти
Той се прилага за разрешаване на конфликти и е алтернатива на двата властови метода на „победа-загуба”. Първият /метод I/ се основава на авторитарен тип общуване, при който учителят печели, а детето губи. При втория /метод II/, известен още като либерален тип общуване – детето печели, а учителят губи. Това означава, че при прилагането на тези два крайни метода, в процеса на общуване винаги има губеща страна, придружена с негативни чувства, които разрушават връзката педагог – дете. Изходът от този омагьосан кръг на печалба и загуба е беззагубният метод, при който никой не губи. Тук печелят и двете страни, след като решението е взаимоприемливо.
„Метод III е процес. Докато двете страни работят върху конфликта си,налага се на няколко пъти да се взаимодействат от началото до края. При един конфликт между педагог и дете,двамата трябва да потърсят заедно възможни и евентуално полезни решения,а после и да отделят онова решение, което най-добре ще удовлетвори потребностите както на педагога, така и на детето”. „Няма никакво значение кои точно предлага окончателното решение. Ключовия въпрос не е: „Кой ще предложи най-доброто решение ?”, а „Ще можем ли да намерим решение, което да е приемливо и за двама ни?”. Чрез метод III стигаме до извода, че проблемите се решават най-добре чрез сътрудничество, а не състезателност”. „Беззагубнияметод разкрепостява творческото начало у участниците да търсят уникални и творчески решения на крайно уникалните си проблеми”. Метод III не само мобилизира уникалните у всеки участник дарби, умения и знания, но и сам по себе си е уникален, бидейки поначало процес за решаване на проблеми. Метод III диференцира конфликта като проблем,подлежащ на решаване,след което търси и необходимото решение. Уникалността му се набива на очи в мига, в който го сравним с другите начини за разрешаване на конфликтите. Този метод разглежда конфликтите като здравословни, неразрушителни, естествени събития в живота и на педагозите, и на децата. Метод III помага на педагозите да разглеждат конфликтите като средства за засилване, а не за увреждане на дадено взаимоотношение.Те започват да подхождат с по-голяма охота към проблемите, и стават все по-малко склонни да ги замитат.Това води до разрешаване на конфликтите, и то по такъв начин, че доскорошните противници обикновено придобиват положителни чувства към другия, а не отрицателни чувства, генерирани посредством метод I и метод II .
Преди да пристъпи към приложението на метод III за разрешаване на конфликти, педагога трябва да е придобил определени умението активно изслушване – единственото умение, с което може да насърчи децата да говорят за текущите им потребности. Децата няма да рискуват да навлязат в процеса на договаряне, без да се усетили, че потребностите им са разбрани и приети.
Педагогът е длъжен освен това да формулира собствените си потребности ясно и откровено с помощта на качествени Аз-послания.Учениците ще се уплашат от метод III, ако чуят Ти-послания, които ги обвиняват, посрамват или унизяват. Неизбежната им реакция на подобни послания е чувството, че битката е вече изгубена, така че е безсмислено да се захващат с каквото и да било разрешаване на проблема. Децата трябва да са убедени, че педагога изпробва един коренно различен метод. А педагогът трябва да намери начин да внуши следното свое ново отношение: Отказвам да използвам своята власт за сметка на твоята загуба, но отказвам и да ти позволя ти да победиш за сметка на моята загуба. Желая да уважа потребностите ти,но съм длъжна да се съобразявам и с моите. Така че да намерим решение, задоволяващо и твоите, и моите потребности. Ще търсим решение,което ще позволи победата да е и за двамата.
Разрешаването на конфликти с помощта на Беззагубнияметод води до по-голяма степен на мотивация от страна на детето да изпълни решението, именно защото се базира на принципа на участието. При метод III има по-голям шанс да се вземе по-качествено, по-творческо и по-ефикасно решение, до което никой от двете страни поотделно не може да достигне. Методът още се третира като интелектуално упражнение, което развива умението на детето да мисли. Не без значение е и неговият емоционален заряд. Беззагубният метод внася позитивни емоции, които се активират от възможността всеки да се съобразява с желанията на другия. Тук педагози и деца не се борят един срещу друг, а по-скоро работят един с друг.
Заключение
За реализирането на целта и задачите на изследването използвахме следната система от методи за изследване.
Теоретично проучване - един от най-често прилаганите методи, който предхожда емпиричното изследване. Той е насочен към проучване на определена литература, пряко кореспондираща с настоящия проблем за изследване. В случая се проучват теоретични постановки от книгата на Томас Гордън, свързани с технологията на модела, т.е. при решаване на задачата проучване на системата на Томас Гордън, като анализът се извърши в два аспекта: 1.Стратегиен аспект и 2.Технологичен аспект.
Системата на Томас Гордън за педагогическо общуване в подготвителна група представлява една завършена и интегрирана система. Заложените в нея конкретни умения и принципи ще са най-ефективни, ако се възприемат в тяхната цялост.
Използвана литература
Гордън, Т. (2013). Трениране на успешни учители. С., изд. „Колибри”.
